Казвам се Любо Джета. В моят роден град – Кнежа, съществуват две ромски общности. Хората от моята общност са с пъстър профил – огромна част от тях работят в чужбина от дълги години, а тези, които са тук, практикуват различни професии – чистачи, работници в местната фабрика и фабриките в околните на града населени места, международни шофьори, строителни работници и др. Трудностите пред хората са предимно финансови, като всяко семейство има поне един роднина, заминал зад граница. Кварталът е родил много образовани хора – лекари, финансисти, инженери, фармацевти, медицински сестри, а дори имаме и биолог. Много от тези хора работят в други градове, но някои от тях работят и тук. Младежите също са разнообразни. Много от тях желаят да продължат образованието си след гимназията и вече са го сторили – икономически науки, право, агрономство и др. Разбира се, немалка част не са продължили образованието си, а някои дори не са успели да завършат гимназия.
Аз живея с майка и баба. Майка ми е готвач в местен хотел в града, като тя има средно специално образование. Само дете съм. Изкарваме прехраната си с нейната заплата, но и с помощ от моята баба. Срещаме затруднения, но успяваме да живеем прилично. Сега като студент не съм сигурен, че ще успеем да се справим финансово.
Когато бях малък всичко ми беше интересно и желаех да стана много неща, но винаги лекарската професия е стояла по-горе от останалите. Целта ми точно преди курса беше да се опитам да канализирам желанието си за развитие в една посока и час по-скоро да започна да ходя на уроци или школа за подготовка, без да подозирам, че възможността се крие зад ъгъла.
Кандидатствах за курса, защото беше прекрасна възможност да получа най-добрата възможна подготовка. Когато разбрах за курса не можех да повярвам, че е истина. Тогава се чувствах доста развълнуван, но имах и известна доза притеснение в себе си. Притеснявах се от това, че ще пътувам често (което по тези географски ширини само по себе си е предизвикателство) и то до такъв голям град. Когато разбрах, че съм одобрен, преживях силно чувство на една символична „победа“. Не само аз победих в собствените си очи, че съм достоен да се заема с тази мисия, но и медицината победи в ума и сърцето ми.
Най-трудното нещо по време на курса беше да успявам да запазя равновесието между ученето за курса и ученето за училище в Кнежа. Едното/курса/ винаги взимаше превес над другото. Пътуването също беше трудно, но с него се свиква бързо. Често отсъствах от събития и купони заради курса, но и с това свикнах.
Имах късмета да съм заобиколен от хора, които вярваха в мен и това се изразяваше и в думи, и в действия. Моето семейство, моят класен ръководител – г-жа Драшанска. Много голяма морална подкрепа получих от проф. Търнев и координатора на проекта – Д-р Тончев, прекрасните ми колеги – всички те знаеха, че ще се справя и ми даваха сила. А от преподавателката по химия доц. Коцева получавах напътствия и помощ по телефона за трудните задачи.
В началото на курса мислех, че няма да се справя, защото материалът по Биология и Химия е много сложен, дори си мислих, че ще отпадна. За пръв път се сблъсках с подобен обем от информация за толкова малко време. Но после, след първите добри оценки, добих самочувствие и бях уверен, че ще се справя.
Най-голяма подкрепа получавах от моя добър колега, който в последствие стана един от най-истинските ми приятели – Давид. Каквито и трудности да срещна по време на курса, той винаги правеше те да изглеждат незначителни. Давид стана студент миналата година и непрекъснато ми вдъхваше доверие, докато се явявах на изпити.
По време на изпитите по химия и биология си мислих какво ли не – от най-лошия до най-добрия сценарий. Но в крайна сметка вярвах в себе си и сериозната си двугодишна подготовка. Затова, когато научих, че съм приет във всички университети, в които бях кандидатствал, разбрах, че трудът ми не е отишъл напразно. Радостта ми беше голяма. Знаех, че първата стъпка към мисията е направена.
Всички близки и познати се зарадваха като разбраха, че ще съм студент в Медицинският университет в София. Хората от махалата ме спираха на улицата и ме поздравяваха, звъняха на майка ми по телефона. Всички са възхитени и признават, че влизането там е страшно трудно.
Плановете ми след лятната почивка са да уча усърдно в университета. Желая да участвам във всички студентски структури и да се интегрирам в университетската общност, доколкото мога. Преди една година се чувствах неуверен в успеха си, но въпреки това знаех, че неувереността се премахва с труд. Сега трудът даде своите плодове, което за мен е доказателство, че всичко се постига. Това е промяната – несигурността стана сигурност.
Основното притеснение мое и на семейството ми е как ще се справим с финансовата страна на следването. Финансовите страхове най-много биха ме разсейвали от обучението ми.
Лекарската професия е благородна. Като лекар ти си в служба на обществото. Ако завърша успешно и взема специалност, аз сам по себе си ще съм полезен не само на себе си, но и на своите пациенти, респ. на Обществото. Ще се радвам, ако успея да се върна в общността си, за да ѝ помогна с каквото мога.
Любомир е приет в специалност “Медицина” в МУ-София и е участник в подготвителни курсове по Биология, Химия и БЕЛ, в рамките на проект “Кандидат-студентски курсове за младежи от ромски произход за прием в медицински университети в България” - финансиран от ТСА и реализиран от Фондация „Здравни Проблеми на Малцинствата“ (ФЗПМ). През последните 20 г. над 100 млади ромски момичета и момчета са посещавали подготвителните курсове по биология и химия, организирани от екипа на проф. Ивайло Търнев от ФЗПМ.
Повече от 60 от тях са станали студенти по Медицина, Дентална медицина, Фармация и други здравни специалности. Повечето от тях в момента работят като лекари във водещи български болници в големите градове, по-малки общински болници и центрове за спешна медицинска помощ. В рамките на проекта се стремим да подпомогнем преодоляването на бариерите пред достъпа до подготовка и прием на ромски студенти, желаещи да учат Медицина, Дентална медицина и Фармация. Предоставяме безвъзмездна възможност на силно мотивирани младежи да се включат в подготвителни курсове, които променят живота им. Въпреки усилията ни, повечето младежи продължават да срещат трудности, тъй като идват от работещи бедни семейства и от населени места в ограничени възможности за реализация.
Подкрепете младежи като Любо по пътя към сбъдване на мечтите
Ако искате да подкрепите младежи като Любомир – бъдещите лекари, фармацевти и дентални лекари на България – можете да направите дарение по сметката:
БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА
IBAN: BG88BPBI79401064780501
BIC: BPBIBGSF
Основание: „Студенти медици“
Сметката е на Сдружение "Национална мрежа на здравните медиатори".