„Мечтата ми е един ден да съм напълно интегриран.“ Това са думи на 22-годишния Иван Борисов, момче от ромски произход, родено и израснало в столицата на България. Рядко ще чуете подобни думи, изречени от младеж от уязвима група. Неговата осъзнатост обаче само допълва неговата амбиция да се развива.
Иван завършва Професионална гимназия по текстил и кожени изделия, където полага усилия да бъде отличник и да постига добри резултати. Добрите му умения и сръчност го отвеждат до не едно и две участия в конкурси за представяне на рокли, шие и пътува много в страната и в даден момент дори започва да си представя как един ден ще се занимава именно с това като професия.
Само че в училище Иван открива не просто своето професионално призвание, но и своята голяма любов. Тя е на 16, той на 17. И за разлика от повечето младежи на тяхната възраст, които биха продължили да учат и да се развиват заедно, те се женят.
„При нас така е прието, няма връщане назад щом си бил с момичето, този момент е изключително важен от традициите на ромите и родителите ни държаха много да сключим брак“, казва Иван. „Наложи се да прекъсна училище и да поема отговорност към домакинството, към съпругата ми. Бях едва в 9 клас, когато се оженихме.“ Скоро след това се ражда и тяхната дъщеричка.
Така Иван започва да работи усилено. Записва се да учи вечерно, за да може да изкара 12-часовите си смени. Така в продължение на 3 години, всеки ден от понеделник до петък, Иван се прибира в 11 ч. вечерта. Тогава се залавя с уроците и учебниците. Учи до 5 ч. сутринта, а само след 6 часа отново е на работа. И така до 12 клас.
„Имах хиляди причини да прекъсна и да се откажа, но не съм. Защото знаех какво точно правех и какво исках да постигна, какво дължа на себе си и семейството си. Много голяма част от моите съученици отпадаха от клас и още много по-рано спираха да ходят на училище, защото не са достатъчно грамотни и не знаят добре български език. Това беше основната причина да не могат да продължат, не разбираха уроците. А аз исках да продължа, бях стигнал вече дотук. Накрая, когато видях дипломата в ръцете си, се разплаках от щастие, просто беше невероятно и в същото време още по-мотивиращо да продължа образованието си“, споделя Иван.
Скоро след завършването си младежът вижда обявата за безплатни уроци по английски език, които фондация „Тръст за социална алтернатива“ предлагат през проекта си „Първи стъпки за професионално развитие“. Първоначално Иван не повярвал и помислил, че е някаква измислица. Но все пак решава да подаде нужните документи и скоро се свързват с него.
„Бях много щастлив, защото виждах как мечтите ми се сбъдват една по една, завърших успешно и за ниво А1 – и реших, че ако курсовете продължат с по-горни нива, ще се включа задължително“, казва Иван. Докато учи английски, паралелно момчето предава научените знания по английски и на дечица, които познава от близка църква, където живее.
„През целия си път съм усещал подкрепата на родителите ми. Но съм много бладогарен и на фондацията, и най-вече на Оля Георгиева. Когато пропадаш или губиш мотивация е много важно някой да те изслуша и да ти даде нужната сила, за да продължиш, за да повярваш, че можеш още“, разказва младежът.
Сега Иван работи като готвач. Съвсем скоро ще е дипломиран магистър психолог. А това, което си пожелава е да продължи да не се отказва.