Когато се говори за достъп до вода в България, темата обикновено се свежда до инфраструктурата и инвестициите. По-рядко се повдига въпросът какво означава липсата на вода в ежедневието на едно семейство с малко дете.
В ранна детска възраст ефектът от липсата на вода е пряко свързан със здравето и развитието. Когато водата е ограничена, е трудно или невъзможно редовното миене на ръце, поддържане на чисти съдове, безопасното приготвяне на храна. Това увеличава риска от стомашно-чревни инфекции, кожни заболявания, паразитни инфекции – проблеми, които рядко влизат в статистиката като „воден проблем“, но реално произтичат от него.
В кварталите без регулация този проблем е най-видим. Вода може да има физически наблизо, но да няма законен начин да бъде ползвана. Това означава носене на вода в туби, ползване на нерегламентирани източници или споделяне на един кран между много домакинства. За възрастен това е неудобство. За малко дете – това е среда, в която рискът става норма.
В същото време липсата на вода влияе и върху храненето. В домакинства с ограничен достъп до вода приготвянето на адаптирани храни за кърмачета става по-трудно. Това, съчетано с ниските доходи на семейството, води до ранно въвеждане на неподходяща храна или разреждане на млека с директен ефект върху растежа и развитието
Проблемът се задълбочава от факта, че системите, които би трябвало да предложат решения, рядко го разпознават. Здравната система лекува последствията – инфекции, недохранване, кожни проблеми. Социалната система работи с доходи и помощи, но не с достъп до услуги като вода. ВиК системата от своя страна оперира с инфраструктура и абонати – категории, в които част от тези семейства изобщо не попадат.
Точно към този системен пропуск е насочен новият проект „Обединени общности за справедлив достъп до вода“ на „Тръст за социална алтернатива“, който започва на 1 април 2026 г. и ще се изпълнява в рамките на 18 месеца с финансиране по Механизма за гражданска ангажираност и прозрачност на Швейцарско-българската програма за сътрудничество.
Проектът поставя връзката между достъпа до вода и детското здраве в центъра на анализите и застъпничеството, а не като страничен ефект.
Работата започва с теренно проучване в осем локации, включително квартали без регулация, където проблемът е най-концентриран и често остава извън статистиките на местата, засегнати от безводие.
Данните се събират чрез комбинация от анкети, фокус групи и интервюта – не само за да се опише липсата на достъп, а за да се проследи как тя се отразява на ежедневните практики на отглеждане на деца: хранене, хигиена, грижи при заболяване.
Следващият етап е анализът. Социолозите извеждат моделите – например как различните проблеми, свързани с липсата на достъп водят до различни здравни рискове. Правният анализ разглежда защо тези ситуации изобщо съществуват – например липсата на механизми за подпомагане на домакинства, които не могат да плащат сметките си за вода, или невъзможността за присъединяване в нерегулирани територии. Българската асоциация по водите оценява какви решения са технически възможни във всяка от ситуациите.
Паралелно с това, в три от локациите – Пещера, Ямбол и с.Козарево – с участието на партньорите фондация „Болни от астма“ и Фонд за инвестиции в общността Пещера се създават местни групи от родители. Те работят върху конкретни предложения към общините, базирани на събраните данни и експертните анализи. В контекста на детското здраве това означава поставяне на въпроси, които рядко се задават директно: как липсата на вода влияе върху здравните услуги, какви временни решения са възможни, как могат да се защитят най-уязвимите домакинства.
На следващ етап резултатите се обединяват в политически препоръки и се поставят на национално ниво – с фокус върху възможностите за финансиране и промени в политики. Тук темата за детското здраве се превръща в аргумент за действие, а не в страничен ефект. Ако липсата на вода води до по-високи здравни разходи и по-лоши резултати в ранното развитие, това вече не е само въпрос на инфраструктура, а на ефективност на публичните политики.
В този смисъл проектът не се опитва да „реши“ достъпа до вода. Той се опитва да промени начина, по който се мисли за него – от изолиран секторен проблем към фактор, който пряко влияе върху здравето на децата и върху дългосрочните разходи за обществото. Когато водата липсва, последиците се виждат по-късно – в здравната система, в образованието, в неравенствата, които вече са се закрепили. И тогава цената вече е много по-висока от един инфраструктурен проект.
Проект „Обединени общности за справедлив достъп до вода“ се изпълнява с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.