Националната мрежа на здравните медиатори (НМЗМ) завърши първите три оценки на нуждите на местни общности в Казанлък (кв. Кармен), Ямбол (кв. Райна Княгиня) и село Марково, община Каспичан. Проучванията са част от пилотния проект „Повишаване на капацитета и мобилизиране на местни общности за застъпничество и насърчаване развитието на политики за ранно детско развитие на местно ниво“, подкрепен от Тръст за социална алтернатива.
Това, което прави анализа различен, е че той е направен заедно с хората от самите общности – активни родители и здравни медиатори, включени в Общностните групи за ранно детско развитие.
Как беше събран гласът на хората
Участниците в групите преминаха обучение по методологията на наръчника „Рамо до рамо“, след което самите те проведоха анкети, интервюта, фокус групи, разговори и наблюдения. Целта беше да се чуе мнението на родителите „от първа ръка“ – как живеят, с какво се справят трудно и от каква подкрепа имат нужда.
Общо през лятото на 2025 г. са събрани 156 мнения от родители и близки на деца от 0 до 7 години, на възраст между 16 и 42 години:
- 49 участници от Казанлък
- 64 от Ямбол
- 43 от с. Марково
Данните не са представителни, но дават автентична картина на ежедневието на семействата и ще бъдат полезни при планирането на бъдещи политики.
Защо този тип оценки са важни
Когато родителите участват в събирането на информация, резултатите са по-реалистични и помагат да се взимат решения, които са смислени за самите общности. Изследването изгражда доверие, насърчава активност и създава условия за съвместна работа между хората и местните институции.
Тази оценка е първата стъпка от по-дълъг процес – в края на проекта се очаква родителите да имат повече знания, увереност и умения да отстояват нуждите на своите деца и да участват в промяната на местните политики.
Какво е да отглеждаш дете без вода, без детска кухня или далеч от личен лекар
Събраните данни разкриват различни, но често сходни предизвикателства в трите населени места.
Здраве и достъп до медицинска помощ
В Казанлък 27 семейства споделят, че децата им са хоспитализирани повече от веднъж – най-вече заради бронхити, пневмонии и стомашно-чревни инфекции.
Родителите в Ямбол имат доверие на личните лекари, но описват детското отделение в болницата като „окаяно“ – с лоша хигиена, липса на специалисти, лошо отношение и дори разделяне на стаите по етнически признак.
В Марково ситуацията е различна, но също тревожна: в селото няма лични лекари. 81% от семействата пътуват до Шумен (43 км) или други населени места – голямо финансово и организационно предизвикателство.
Навсякъде родителите посочват високите цени на лекарствата. В Ямбол близо една трета купуват медикаменти само ако имат възможност в момента.
Кърмене, захранване и ежедневни грижи
В Марково 32,6% от майките не са кърмили, като 23,3% от тях казват, че не са получили нужната подкрепа и информация в болницата.
В Казанлък много майки започват да кърмят, но прекъсват преди шестия месец.
В Ямбол е традиционно да се кърми по-дълго – често до една година и повече.
В Казанлък и Ямбол захранването понякога започва с неподходящи храни – готови супи и сокове, боза, сладки изделия. В същото време малко родители поставят темата като проблем и рядко я посочват като област, в която имат нужда от повече информация.
Традиции и навици, които могат да носят риск
В някои от семействата, участващи в проучването в Казанлък и Ямбол, се срещат традиционни практики, познати в различни части на страната и предавани между поколенията – например „осоляване“ („пастърма“), намазване с мас или мед, стягане на крачетата или поставяне на ракия върху биберон. Тези действия обикновено се правят с убеждението, че помагат на детето, но според съвременните здравни препоръки могат да бъдат рискови.
По-широко разпространен навик и в трите общности е използването на екран по време на хранене: над 60% от децата се хранят пред телевизор или телефон, понякога още от 4-месечна възраст. Това също е практика, наблюдавана в много семейства в страната, независимо от етнос или социален статус.
По отношение на храненето, детската кухня е по-малко позната или използвана в Казанлък и Ямбол – част от родителите не знаят, че има такава услуга, а други не са доволни от качеството. В Марково 74,4% биха я използвали, ако има такава.
Ролята на бащата
В Ямбол татковците са силно ангажирани в ежедневните грижи – от приспиване и игри до смяна на памперси. Забележително е, че значителна част от участниците в общностните групи там са именно бащи.
От какво имат нужда родителите
Родителите най-често търсят повече информация за:
- развитието на детето и ранните признаци на изоставане;
- изграждането на навици и подходи към възпитанието;
- грижи при боледуване и правилно лечение;
- ранно хранене и хигиена.
Какво липсва в кварталите
Родителите посочват, че за по-добро детство са нужни повече безопасни места за игра, достъп до вода и по-чисти улици. Липсват асфалтирани улици, канализация и достатъчно улично осветление.
Какво следва
Анализите са основата за конкретни решения, които предстои да бъдат реализирани по проекта. Следващият етап включва малки местни инициативи, разработени съвместно с общностните групи и с подкрепата на местните власти, като:
- клубове за родители;
- срещи и лекции със специалисти;
- пространства за игра и развитие;
- групи за споделяне и взаимна подкрепа.
Целта е да се изгради среда, в която родителите са активни, уверени и подкрепени, а децата растат в по-добри и по-сигурни условия.