Езикът romanes - живата история и наследство на ромите

Есето "Езикът romanes - живата история и наследство на ромите" с автор Десислав Атанасов получи трета награда от конкурса „Ромите в 21-ви век – предизвикателства и възможности“, който заедно с нашите партньори Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе", сдружение "Интегро", сдружение "ЛАРГО", Младежка фондация "Арете", сдружение "РАКО", сдружение "Нов Път" и сдружение "СОРМД", организирахме по случай Международния ден на ромите. 

"Езикът romanes - живата история и наследство на ромите"

Представи си свят, в който всичко е едноцветно. Свят, в който няма различни езици, песни, танци, легенди. Свят, в който културата е просто минало, а идентичността – товар, който хората са принудени да изоставят, за да оцелеят.

Днес, в една реалност, където икономиката все повече доминира над културата, ромският език и традиции се изправят пред своето най-голямо изпитание. Векове наред ромите са устоявали на дискриминация, преследвания и предразсъдъци, но въпросът сега не е само дали ще оцелеят – а дали светът ще ги приеме като ценност, а не като бреме. „Културното наследство не е товар, който носим на гърба си, а факел, който осветява пътя ни напред.“ Ще позволим ли ромската култура да изчезне в периферията на обществото или ще я приемем като живо наследство, което обогатява всички ни? Ще остане ли езикът романес в сенките или ще звучи гордо в класните стаи, медиите и изкуството?

Ромите винаги са били народ в движение – не само физически, но и културно. Те са запазили езика си въпреки забраните, музиката си въпреки бедността, традициите си въпреки преследванията. Историята на ромския народ е история на оцеляване. По време на Холокоста десетки хиляди роми са изпратени в концлагери – само защото са били „различни“. В лагери като Аушвиц-Биркенау ромите са подложени на същите нечовешки изпитания като евреите – принудителен труд, глад, медицински експерименти и масови екзекуции. „Когато ти отнемат езика, културата и семейството, остава само паметта – и тя се превръща в твоята най-голяма сила.“ Въпреки страданията ромите запазват своята идентичност. В лагерите се пеят ромски песни, разказват се истории на романес, а културните им символи стават символи на съпротива. Дори в най-мрачните времена езикът и традициите им дават надежда. Днес обаче заплахата не идва от лагерите, а от забравата. Ако предците на ромите са се борили за физическо оцеляване, днешните поколения се борят за културно оцеляване. Все по-малко млади роми говорят родния си език. Думите на прадедите се забравят, защото обществото рядко ги приема като част от културното богатство. В училище не се преподава романес,  а в институциите често е по-скоро източник на предразсъдъци, отколкото на гордост. Това кара много млади роми да се отдалечат от езика си, страхувайки се, че той ще ги направи „различни“. Но културата не е само спомен от миналото – тя е жива, развива се, променя се и намира нови пътища за изразяване.  Въпросът днес не е дали ромската култура ще се промени – тя неизбежно ще го направи. Истински важното е в каква посока ще поеме и дали ще запази своята същност, докато върви напред. Живеем в дигитална епоха, в която информацията пътува със скоростта на светлината. Големите култури доминират социалните мрежи, медиите и изкуството. В този свят малките езици и традиции често се размиват. Но може ли ромската култура да използва този свят не като заплаха, а като възможност? Вместо да изчезне, тя може да намери нови пътища. „Традицията не е окови, а криле – въпросът е дали ще ги използваме, за да полетим.“

 Стереотипите – невидимите стени, които трябва да съборим. За да запазим ромската култура жива, първо трябва да разбием бариерите, които я ограничават – стереотипите и предразсъдъците. Те не са просто думи или мнения. Те са невидими стени, които затварят цели общности в рамки на неразбиране и отчуждение. Какво означава да бъдеш ром в свят, в който толкова често си гледан като „различен“?
Защо един език, който носи в себе си хилядолетна история, все още се възприема като „несериозен“ или „излишен“?

Кой решава кои култури заслужават уважение и кои – забрава? Докато светът не осъзнае, че културното многообразие е богатство, а не заплаха, ромската култура ще остане в сянка. Но младите хора могат да променят това. Чрез изкуство, музика, образование, социални медии – чрез гласа си. Млади роми вече създават музика, която смесва традиционни мотиви с модерни стилове. Рапъри пеят на романес, артисти разказват истории за своите корени, инфлуенсъри популяризират ромската мода и кулинария. „Гласът на един човек може да бъде заглушен, но гласът на едно цяло поколение – никога.“

Ромската култура не е само минало – тя е и бъдеще. В ръцете на младите е дали тя ще се превърне в източник на гордост, или ще се изгуби в тишината на забравата. Нека не позволим светът да стане едноцветен. Нека не позволим романес да се превърне в шепот.  Защото езикът не е просто думи, а памет. Традициите не са просто ритуали, а идентичност. Културата не е просто минало, а обещание за бъдеще. Ако искаме да живеем в свят, където всеки има право да бъде себе си, трябва да се борим не само за собствените си корени, но и за корените на другите. Романес е корен, от който можем да израснем. А когато корените са здрави, дървото няма как да падне.

Ромите и дигиталният свят: истина или лъжа?

Фалшивите новини са като сенки – колкото повече ги гледаш, толкова повече им вярваш. В дигиталния свят ромите често са представяни само през клишета – бедност, престъпност, изолацияСоциалните мрежи могат да бъдат капан, но и ключ. Ако ти не разкажеш своята история, някой друг ще я разкаже вместо теб – и няма да е честен. Истината е сила, а дигиталният свят трябва да бъде инструмент за промяна, а не за разделение.. Но кой говори за тези, които учат, работят, успяват?

Ромите в движение: границите в съзнанието

Мнозина напускат родните си места в търсене на по-добър живот, но вместо сигурност срещат бариери и предразсъдъци. Най-опасната граница не е на картата, а в съзнанието – онази, която прошепва: „Ти не можеш.“

Когато едно дете расте с усещането, че не принадлежи, то започва да изгражда свои ограничения. Но ромите не са народ без място – те търсят своето не само на картата, а и в обществото. Истинската граница не разделя държавите, а хората. Вместо да строим стени, нека изграждаме мостове.