Есето "Домът е пространство в сърцето - свободно и осветено от слънцето" с автор Райна Кирилова получи втора награда от конкурса „Ромите в 21-ви век – предизвикателства и възможности“, който заедно с нашите партньори Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе", сдружение "Интегро", сдружение "ЛАРГО", Младежка фондация "Арете", сдружение "РАКО", сдружение "Нов Път" и сдружение "СОРМД", организирахме по случай Международния ден на ромите.
"Домът е пространство в сърцето - свободно и осветено от слънцето"
Колко само пъстра е земята, а? Как добре създателя е преценил природата, която да даде, океаните, които да сътвори, красотата, която да ни подари. Колко прекрасно е всичко това и в какъв перфектен синхрон работи всичко! Това никой не може да го отрече. Има обаче създание, което Бог поставя да властва над всичко друго, което е сътворил. Това е… човекът! Създадени сме по Негов образ и подобие. Това ни прави най-красиви от всичко, което съществува на земята.
Винаги съм се радвала, че хората сме различни, защото красотата е в различието! Представете си само, колко монотонно би било всички да са еднакви и перфектни. Та, нали точно различието между хората прави света толкова пъстър и красив. Невероятно е колко еднакви сме и в същото време как се различаваме един от друг. В идеалния свят различията се ценят, уважават и подкрепят, в реалния обаче – не е така.
Повечето хора приемат различията като знак, че този човек е с нещо по-малко от тях. И този начин на мислене, и този начин на приемане на различията между хората, пораждат много стереотипи и предразсъдъци. Те най-често водят до дискриминация! А хората, които според мен са станали най-голяма тяхна жертвасме ние ромите!
Ромите – една от най-древните и многобройни общности в света! Те са често свързвани със стереотипи, които ги поставят на ръба на обществото. За тях често се говори с предразсъдъци и недоразумения, които не само ги лишават от човечност, но и създават изкуствени бариери, които пречат на тяхното интегриране и развитие в съвременното общество. Но какво стои зад този образ, който често не е нищо повече от плод на неразбиране и страх? Истината е, че ромите сме хора като всички вас – със същите мечти, болки и надежди. Ние сме различни, както и вие сте различни за други. С нищо не сме по-малко и никога няма да бъдем. Защо обаче много хора ни карат да се чувстваме такива? Много от ромите се чувстват нежелани, нечути, отхвърлени -- всичко това, защото някой ги е накарал да се чувстват по този начин.
Миграцията на ромите не е нова тема. През вековете те са били народ в движение, често принудени да напускат родните си места заради войни, гонения и бедност. Днес, обаче, глобалната миграция е по-интензивна от всякога. Търсейки по-добър живот, ромите, както и много други народи, преминават през нови физически граници. Навсякъде обаче има хора, които ги възприемат като "други", като нещо чуждо и чуждоземно. Но нали всеки човек има право да мечтае за нещо по-добро?
Когато говорим за ромите, често ни липсва важен контекст – те не се различават по същество. Те също искат да обичат и да бъдат обичани, да имат работа, да отгледат деца, да живеят в сигурност и мир. Но за съжаление, тези основни човешки права често им се отказват поради социални стереотипи и дискриминация. Въпреки усилията на много организации да променят това, все още често се виждат различия в правото на образование, жилище, здравеопазване и дори право на свобода на движение.
Какво обаче има в съзнанието на тези недооценени хора? Те не просто оцеляват, а се опитват да изградят нови мостове между различията; да се докажат. Те мечтаят за свят, в който не са ограничени от стереотипи, а от своите способности и желание за постижения. Те не мечтаят за нещо недостижимо или чуждо – те искат да живеят достойно, със същото уважение и възможности, които имат всички други хора по света.
Винаги се е забелязвало и обсъждало колко необразовани ромски деца има! Защо обаче не се говори и за онези ромски деца, които са постигнали толкова много, не само от страна на образование?! Много от тях дори са постигнали повече от самите хора, които говорят срещу ромите. Образованите роми са много! Просто за тях не се говори.
Винаги ми е било много интересно, но и необяснимо как ако човек, който не е от ромски произход, открадне нещо, хората ще го сочат с пръст, плюят и кажат: „Този човек е крадец! Пазете се от него!“. Ако обаче човек от ромски произход открадне нещо, хората ще сочат с пръст, плюят и кажат: „Ромите са крадци! Пазете се от тях!“. Не намирам смисъл, но знам аз какво представлявам, какво мога, какво искам да постигна и как въпреки крехката си възраст, вече се боря със стереотипите и дискриминацията. И в никакъв случай не отговарям и нямам общо с грозната постъпката на даден човек. Защо тогава сочат, плюят и мен? Защо?
Ромите не са нищо повече от хора със същите стремежи, надежди и страхове като всеки друг. Те не са различни, но понякога светът ги възприема като такива, защото не успява да ги види в тяхната пълнота. А толкова много може да предложи ромската общност– история, култура и човешка топлота!
Домът не е просто място на карта, а пространство в сърцето, което не зависи от физическите граници. Домът на ромите е там, където могат да живеят без страх, където тяхната култура и идентичност могат да се развиват свободно, без да бъдат осквернявани от предразсъдъци и неразбиране. Това е мечтата, която всеки човек, независимо от произхода си, заслужава да сбъдне.
Колко само пъстра е земята, а? И как само ярко свети слънцето! И свети за всички… еднакво! И как облаците се реят, и как въздухът изпълва земята! И го правят за всички… еднакво! От любов сме създадени ние човеците и такава трябва да показваме между нас. Да уважаваме и ценим различията между нас, защото това е красотата на земята и това ни прави хора!
Ромите са различни, да. Ние сме различни, но не сме с нищо по-малко от останалите, няма и да бъдем!