"Бащината къща не продавай, дори да си на хляб, сол и лук.”
Думите са на Васил Огнянов (68 г.) от кв. „Каваклия“ в Дупница. Цял живот бил заварчик в едно от най-големите предприятия, а спестяванията му се стопили в средата на 90- те години и единственото ценно, което му останало е наследствената къща.
Къщата построил баща му, когато се преселил в Дупница през 1956 г. Целият си живот Васил прекарал в квартала.
„Когато се заселихме в “Каваклия” нямаше ни вода, ни ток, ни канал. Положението и сега е същото. Купихме имот тук с хвърчащо листче. Така ни ги продаваха, възползвайки се от неграмотността ни. А ние искахме да живеем тук, защото беше близо до цигарения монопол, а за хора от нашата черга имаше работа само там. Така кварталът се разрасна“, разказва бай Васил.
След години той вложил всичко, за да има дом за него и децата му. Липсвали обаче документите, което винаги пораждало страха дали утре някой няма да реши да бутне къщата му?
Благодарение на направените инвестиции от ТСА и приетия нов подробен устройствен план за квартала, са обособени нови поземлени имоти под всяка сграда, които ще послужат за придобиването на собственост. Освен това бяха отделени и имоти, в които могат да бъдат развивани допълнителни социални услуги.
Ако няма градоустройство, няма и достъп до елементарните условия за живот. Така се преодолява и невъзможността на общината да насочва средства от собствения си бюджет за квартала. В резултат на кооперативното партньорство между Общинската администрация и ТСА, се постигна проектна възможност, чрез която общината да може да кандидатства и за осигуряването на средства за изграждане на нови социални обекти.
„Животът ме е научил да вярвам, че всичко ще се нареди, когато всички задружно впрегнем усилия. Това, което фондацията направи за нашия квартал, 65 години никой не посмя и сега на финалната права съм сигурен, че надежда за решаването на проблемите в ромските квартали има“, заключава Васил.