Есето "България през 2026: безобразия или цветя и рози" с автор Сашо Стефков получи специалната награда. Наградара на Сашо беше връчена от посланика на Швейцария в България Н. Пр. Пиер Хагман.
"България през 2026: безобразия или цветя и рози"
Моят град е малък, но в него живеят големи мечти. Тук надеждата и разочарованието съществуват заедно, а бъдещето зависи от нас – младите. Дали ще изберем образованието или ще се откажем от мечтите си.
Аз живея в малък град, пълен с мечти, но и с много разруха. Когато се замисля как изглежда България през 2026 година, виждам едновременно „цветя и рози", но и много „безобразия ". Истината е някъде по средата.
В моето училище има много ромски деца. Сред тях има талантливи и амбициозни млади хора с цели, идеи и мечти. Те искат да учат, за да имат добра работа, добро семейство и добро бъдеще.
Искат да живеят по-добре от предишните поколения. Тези деца ме радват най-много. Винаги се опитвам да ги мотивирам да не се отказват и каквото да правят - да го правят с желание. Радвам се, когато виждам как мислят за своето бъдеще и искат да бъдат нещо повече.
Но има и друга страна. Има млади хора, които са спрели да мечтаят. Някои от тях нямат подкрепа от родителите си . Има деца, които страдат заради семейни причини - разделени родители или липса на внимание. Някои дори смятат, че образованието е безполезно. Това е тъжна част от нашата реалност.
Един от сериозните проблеми в ромската общност, особено в по-малките градове, са ранните бракове, въпреки че в нашия град те вече намаляват.
Често се случва „дете да ражда дете". Така много млади момичета и момчета прекъсват образованието си и започват труден живот без достатъчно подготовка. Вместо да се стремят към училище и развитие, те се изправят пред отговорности, за които още не са готови. Това според мен е голяма пречка пред развитието както на общността, така и на страната.
В същото време виждам положителна промяна. Все повече млади роми избират да учат, да завършат средно и дори висше образование.
Те стават пример за по-малките и доказват, че когато имаш желание и амбиция, можеш да преодолееш трудностите. Има различни програми и инициативи за млади хора, които дават шанс за развитие.
В нашата реалност, когато виждаме успели ромски личности, които са станали известни в България, те не променят само своя живот - те променят и начина, по който обществото гледа на ромската общност.
Не мога да не спомена и дискриминацията. Все още има стереотипи към ромите и понякога младите трудно намират работа, особено ако нямат образование. Но според мен нещата се подобряват. Днес много повечето роми работят, учат и се доказват. Вярвам, че ако покажем, че сме отговорни, талантливи и трудолюбиви, дискриминацията ще намалява все повече.
Когато ние младежите учим и развиваме талантите си и участваме в обществени училищни програми и инициативи, ние не само запазваме и предаваме нашата култура и език, но и влияем върху България и дори върху глобалните процеси, като показваме, че образованието и трудолюбието могат да променят обществото.
Ние в ромската култура почти във всеки град говорим на ромски език, макар и с различни диалекти. Думите понякога звучат по-различно, но ние се разбираме, защото езикът ни свързва. Обичаме музиката и различните й стилове, чрез които изразяваме нашите емоции. През последните години някои традиции са се променили, като взимането на пари за булка и някои стари обичаи. Ние младото поколение сами избираме своя път, ние ромите поставяме семейството на първо място. Имаме голямо уважение към родителите си, почитаме много възрастните хора и сме силно свързани помежду си.
Държим много на нашата религия - евангелисти сме и вярваме в Бог независимо от възрастта ни. Имаме си младежко служение и спазваме религиозните традиции и празници. Ние сме хора с добри сърца. Обичаме да помагаме независимо какъв е човекът и какъв е етноса му. Ако някой има нужда и може да му помогне, винаги ще го направим. Винаги приемаме хората в домовете си и няма да им позволим да си тръгнат гладни, ще отделим парче хляб, за да нахраним нашия гост. Ние, не делим хората по етнос, религия или други различия, а по това дали имат човечност. За нас е важно дали човекът е добър или лош. Добрите се отличават със своята доброта, уважение и добри постъпки, а тези, които вършат лоши дела, сами показват разликата в поведението си.
Националните, политически и глобални процеси като бедност, избори, войни и икономически кризи влияят пряко върху нашия живот и нашата общност, като създават както трудности, така и несигурност за бъдещето. Те влияят на почти цяла България -цените на стоки и услуги растат, а пазарът на труда се свива. За някои роми, които често имат по-ниски доходи заради работата си и липсата на образование, това води до по-малко възможности за семейството и децата им като човешки ресурси, както и за децата - за учебни материали, дрехи и други необходими неща.
Аз искам да видя България като по-образована и справедлива страна - страна, в която няма ранни бракове, в която младите хора имат равни шансове и право на мнение. Искам повече деца да вярват в мечтите си и винаги ще помагам на тези деца, които искат да се образоват и развиват. Защото вярвам, че когато един човек успее, той става пример за много други. Избирам да вярвам в доброто и в силата на младите, защото от нас зависи дали България ще бъде по-справедлива и по-светла страна.
Romanes
Моро гав цикоро, но лесте ачона баре мераца.Кате и надежда дай о разочарование ачона екесте,а о англунипе зависи амендар-о тернендар дали анкерас избира те сикас или амачярас амаре мераца.
Ме ачава цикоре гавесте,пердо мерацеса, но и бут пагипе .Кана антава ме гозате сар душола България през 2026 бреш ,дикуа еке дромате „лулуза дай ги" ,но и бут „безобразия". Асъл и буци някъде машкаре.
Мере чилищате иси бут романе кизая.Ан лендар иси талантиме дай амбициозно терне жене с цели, идеиденса и мерацеса.Ол мангена те сикон, те ол лен лачи буци, лачо ханес и лачо алав.
Мангена те ашасанр по лачес о пуране манушенар. Кала кизая севендирионар ман ем бут. Винаги дикуа те дав лен мераци тене ачярен помен и со ту керна те керен лес мерацеса. Севина, кана дикуа сар керна мисли помаре англунипеске и мангена те он нещо дабут.Но иси авер риг. Иси терне жене,сала ту нинай мераца. Някой лендар цидена помаре жененге проблемиден дар, мукине о жене ленге или надикена лен. Някои лендар дори санионар, че о сикайбе би файдаско.Кава беци част амаре дийнястар.
Ек о сериозниде проблемидендар о роменги общност , особено о по цикоре гавенде, дай евленионар еркен, но амаре гавесте ол вече лине те керен намали.
Често оила „кизай те бианел кизаес ".Киал бут терне чия дай шопара ачярна помаро сикайбе и башалайонар ек зори ашаймакос ,без те он хазъра.
Вместо те керен помен стреми ти чилища и то развитие, ол керна помен изправя ангал отговорности, коленеге ту да нинай хазъра.Кава според манде бари пречка ангал о развитие,сар ту о общностнке ,киал о рига да.
В същото сахаци дикуа лачи промяна. Дабут терне ром мангена те сикон ,те иканен Средно и чак више образование.
Ол ойна примернидес о по цикоренге и душайна, сар кана иси тут мераци и амбиция, може те керес преодолее о зори.
Иси различни програмес дай инициативес о терне жененге, сала ту дена тут шанс те керес тут развива . Кала о „лулуза" амаре дийнясте. Кана дикасам успелидес романе личностидес ,сала ту оине известнидес в България, ол накерна променя само помаро живоци - а ол керна променя и о начини салесту о общество дикела опрал о роменги общност.
Най гаруа те не вакера о дартипе. Да иси Стереотипидес карик о роменде и понякога о терне зори аракайна поменге буци, особено те нинай лен образование. Но според манде о буца ойна подобри . Акна дабут ром керна буци, сикона, и душайна помен. Пацава,че те душасам , че исиям отговорнидес, талантливидес, и трудолюбивидес жене , о дартипе анкерел намали ептен дабут.
Кана амен, о терне, сикасам, и керасам развива амаро талантиме, и керасам участвам в обществени и чилищенге инициативидес, амен на гарасам само и предава амари култура и чип, но и керасам влиае опрал и България и чак опрал о глобалнидес процеса, душасам,сар о сикайбе дай трудолюбие може те керен промени о общество.Амен о роменги култура, почти ер гавесте кунушиос романес, макар авертирлис диалектидес. О лафя шунзиона авертирлис амен пале ахаясам амен, соске ту и чип кидела амен. Мерасам те шунас Зия авер тирлис стиловедес , лендара душасам амаре емоциидес . Ан палуне брешендар някои традициес ойне промени,сар дай ленас парас о боренге дай авер пуране обичаидес. О терно поколение коркорици керна избира помаро дром , амен о ром тасам амаре женен анлгуно тан. Иси амен баро уважение карик амаре жененде , керасам почита о пуре женен и исиям хъзлъс панде бири бринизде.
Астрасам бут амари религия - евангелистидес исиям пацасам о девлес независимост амаре брешендар. Иси амен терненго служение и астрасам амаре религиозниден дес традициес дай празница. Амен исиям жене лаче иленса. Мерасам те керас ардъми независимо сав о жено и сав леско етноси.Ако някоес иси зори и може те керес леске ардами, Винаги анкерас . Винаги керас приема о женен амаре кересте и намукас лен те жал песке бокало, ангарас ек парчас маро те парварас амаре гостес.Амен, о ром на айрасам о жене по етноси, религиес, или авер тирлис буца а по калеске дали иси лен манушипе.Аменге лазъми дали о жено лачо или кайно. О лачо жено аханзйола пе лачинмаса , уважение дай лаче постапкес , а кодола дай керна кайне буца , коркорици душайна и разлика помаре поведениесте.
О националнидес политическидес дай глобални процеса сар чорипе, изборидес, войнидес дай икономическидес кризес керна влиае Амаре живоцеске и амаре общноске,сар керна зори ,киал дай несугарипе о англунипеске . Ол керна влиае о почти и савори България - ценидес о стокенге дай о услугенге барона,а о пазари о буцако кидинзиола. Някои роменге,салату иси по цикоре дохуца помаре буцаке тири и дай на сикине ,кава ингела до по цима възможностидес те сикон и керна ограничава помаре ресурса помаре кизаенге. Ме нагуа те дика и България по сикавзи и по лачи риг - риг , салате ту иси равнидес шансове дай право на мнение. Мангуа дабут кизая те пацан помаре мераценде и винаги анкера ардами кисале кизаенге те сикон, и те керен помен развива . Соске ту пацуа ,че кана ек жено керла успеи , одуа оила примери коваре жененге. Ме керуа избира те паца о лаче буца дай и сила о терненги , соске ту амендар керла зависи дали и България амоел по справедлива дай по шиламтас риг .