Като оценител препоръчваш промяна. Като член на борда помагаш тя да се случи.

Тръст за социална алтернатива е създаден по времето, когато сте била част от екипа на Фондация „Америка за България“. Кога за първи път научихте за ТСА и какво Ви направи впечатление тогава?

През 2012 г., когато организацията беше създадена. Тогава си помислих, че това е много смело решение.

Какво го правеше смело? Как изглеждаха перспективите от Вашата гледна точка тогава?

Създаването на всяка нова организация е предизвикателство, но основаването на неправителствена организация в България с мисия да подкрепя социално уязвими общности беше особено амбициозно начинание. Потребностите бяха огромни, ресурсите – ограничени, а значими резултати не можеха да се очакват за кратко време. Това изискваше не само смелост, но и търпение, решителност и дългосрочна визия. Да продължиш напред въпреки тези несигурности беше израз на силно чувство за цел. Четиринадесет години по-късно смятам, че тази смелост е напълно оправдана от резултатите, които ТСА постига.

След повече от тридесет години, прекарани в оценяване на програмите на други организации, през януари 2025 г. се присъединихте към Борда на директорите на ТСА. Какво Ви накара да заемете място „от другата страна“?

Любопитството – да опозная организацията от различна перспектива и да подкрепя ТСА в постигането на неговите амбициозни цели.

Оценявали сте работата на много организации, гледайки отвън. Какво виждате от мястото си в Борда на директорите, което не можехте да видите като финансираща организация или експерт по оценка?

Оценяването ви дава ценна снимка на една организация в определен момент. Анализирате какво е постигнато, идентифицирате силните и слабите страни, правите препоръки и до голяма степен ролята ви приключва.

Работата в Борда на директорите е коренно различна. Проследявате развитието на организацията във времето. Виждате как решенията се превръщат в действия, как хората се развиват, как се преодоляват предизвикателствата и как се усъвършенстват стратегиите. Вместо да гледате един отделен кадър, наблюдавате как се разгръща целият филм.

Може би най-голямата разлика е отговорността. Като оценител можете да препоръчате промяна. Като член на Борда на директорите помагате тя да се случи. Имате възможността – и задължението – да използвате доказателствата, включително резултатите от оценките, за да влияете върху решенията, да подкрепяте иновациите и да насочвате организацията към още по-успешно бъдеще. Бордът на директорите не просто наблюдава промяната, ние помагаме за осъществяването й.

В продължение на петнадесет години сте ръководила портфолио в областта на образованието. Кои от програмните области на ТСА са най-интересни за Вас?

Най-близки до мен са ранното детско развитие и образованието.

Кое е едно нещо, което бихте искали повече хора да знаят за общностите, с които работи ТСА?

Колко много сила е необходима, за да поискаш да промениш живота си, и колко смел трябва да бъдеш, за да следваш мечтите си. Личните истории на хора, които днес са пример за подражание.

Може ли да споделите една такава история? Не е необходимо име – достатъчен е един момент или една сцена.

Срещала съм няколко студенти, чието университетско образование беше подкрепено от ТСА, включително възпитаници на Американския университет в България. Най-силно ме впечатли не само академичният им успех, но и решителността, която стоеше зад него. Те трябваше да преодолеят обстоятелства, които мнозина биха сметнали за непреодолими – ограничени възможности, финансови трудности и ниски очаквания от средата, в която са израснали.

Да видиш тези млади хора дипломирани, уверени в способностите си и готови да допринасят за обществото, е истински вдъхновяващо. Техните истории ни напомнят, че талантът се среща навсякъде, но възможностите – не. Когато човек получи правилната подкрепа, решителността може да промени посоката на един живот.

Какво Ви дава надежда, когато гледате екипа на ТСА и работата, която предстои?

Техният цялостен подход към решаването на проблемите и правилният избор на общностите, с които работят, показват, че промяната е възможна.

Как изглежда този цялостен подход на практика в ТСА? Един конкретен пример би помогнал на читателите, които не работят в сектора.

Образованието е добър пример, защото успехът зависи от много повече от това, което се случва в класната стая. Децата от уязвими общности често се сблъскват с препятствия много преди да прекрачат прага на училището. Ако не посещават детска градина, те може да не усвоят достатъчно добре български език, за да се справят успешно още в първи клас. Без ранна подкрепа те започват образованието си вече в неизгодна позиция.

ТСА работи по цялата тази последователност, а не само върху един отделен етап. Организацията насърчава родителите да осъзнаят значението на ранното образование, подкрепя детските градини и учителите, за да могат да отговарят на нуждите на децата, помага на учениците да останат ангажирани през целия си училищен път, развива тяхната увереност и уменията им за XXI век и отваря възможности за висше образование чрез стипендии и менторство.

Същото интегрирано мислене се простира и отвъд образованието. ТСА работи и с родителите за подобряване на възможностите им за заетост, укрепва местните партньорски организации, които изпълняват програми в общностите, и си сътрудничи с общини и държавни институции, така че успешните подходи да достигат до повече хора и да бъдат устойчиви. Трайна промяна е възможна само когато всички тези елементи работят заедно.

С няколко думи – как си представяте бъдещето на България, ако мисията на ТСА се осъществи?

С повече усмихнати и оптимистични лица навсякъде из страната.

Какво правите извън ролята си в ТСА?

Консултирам неправителствени организации как да използват оценката, за да представят убедително своите постижения и така да увеличат броя на своите поддръжници и дарители. Освен професионалната си работа, активно участвам в инициатива за създаването на нова културна организация в София. Това е съвсем различна сфера, но отразява друга моя страст – убеждението, че културата, също като образованието, има силата да свързва хората и да оформя обществото.

Когато имам възможност, обичам да пътувам до по-слабо познати части на света. Срещите с различни култури и с хора, чийто живот е много различен от моя, непрекъснато ми напомнят колко много можем да научим един от друг.