На 23 юли 2026 г. от 10:30 ч. в хотел „Рамада София Сити Център“ в София ще бъдат представени резултатите от доклада за оценка на въздействието на проекта „Учител в моята общност“, реализиран от фондация „Тръст за социална алтернатива“. Представянето е част от националната среща „Как да подкрепим изграждането на ролеви модели в ранното детство“.
Данните показват, че 85% от дипломираните участници в програмата работят в сферата на образованието, най-вече в детски градини и училища. Това е с 25% повече спрямо завършващите педагогически специалисти в цялата страна.
В доклада се посочва, че от общо 20 завършили участници 17 са се реализирали като учители, логопеди, ресурсни учители или други образователни специалисти, а 16 работят пряко в детски градини и училища.
Проектът обхваща общо 111 участници в осем кохорти, като по-голямата част от тях са хора от уязвими и ромска общности. Оценката на професионалната реализация се съсредоточава върху 72 души от първите четири кохорти, тъй като при тях е изминал достатъчно дълъг период, за да бъдат проследени обучението, дипломирането и последващото професионално развитие.
Данните показват, че основното предизвикателство е отпадането на участници в най-ранния етап на програмата. Близо една трета от участниците в първите четири кохорти — 21 от 72 души, или 29% — не продължават след подготвителната година. Още 23 участници прекъсват обучението си в следващите години, а 8 все още са в процес на завършване. Данните показват, че преходът към висше образование е критичен период, в който участниците се нуждаят от особено интензивна академична, менторска и социална подкрепа.
Делът на участниците, достигнали професионална реализация е изключително висок. Това показва, че комбинацията от финансова подкрепа, академична подготовка, индивидуално менторство и практика в реална работна среда значително увеличават вероятността младите специалисти да започнат работа по придобитата специалност.
Оценката показва и че програмата подпомага не само навлизането в професията, но и дългосрочното оставане в нея. Сред завършилите от първите две кохорти средната продължителност на работа като педагогически специалист е над четири години, като повечето продължават да работят в образователната система и към момента на изследването.
Голяма част от участниците започват професионалния си път още по време на следването — като доброволци, помощник-учители или служители на други позиции в детски градини и училища.
Повечето завършили работят в собствените си или в съседни населени места. Така те подпомагат образователни институции, които изпитват недостиг на мотивирани кадри и едновременно с това се превръщат в ролеви модели за децата и семействата в своите общности.
Съществена полза от модела е приносът му за по-редовното присъствие и задържането на децата в образователната среда. Учителите от местната общност поддържат активна връзка със семействата и подпомагат по-лесната адаптация на децата. Резултати показват, че доверието между учителя, детето и семейството може да ограничи отсъствията и риска от ранно отпадане от образователния процес.
Родителите отчитат силно положително въздействие върху децата. Твърдението, че детето харесва учителя, получава максимална средна оценка от 5,00, чувството за спокойствие с него е оценено с 4,98, а по-голямото желание за посещаване на детската градина — с 4,97.
Основният извод от доклада е, че финансовата подкрепа сама по себе си не е достатъчна. Устойчивите резултати се постигат, когато тя е съчетана с ранно идентифициране на мотивирани кандидати, подготовка за кандидатстване, менторство, обучения, практика в образователна институция и активна връзка с бъдещи работодатели.
Националната среща на 23 юли ще започне с дискусия за значението на ролевите модели в ранното детство, последвана от представяне на модела „Учител в моята общност“. Самите резултати от оценката на въздействието ще бъдат представени между 11:55 и 12:15 ч.