ThroughTheGrapevine-bg

От векове насам, под сладката сянка на асмата са се събирали семейства и приятели, и са си разказвали истории и предавали легенди. Историите ни помагат да научим нови неща; те засилват принципите ни, укрепват ценностите ни, и променят начина ни на мислене и поведение. Разказът също е един от най-мощните инструменти, които лидерите на социална промяна могат да използват, за да постигнат целите на организацията си.
Програма „Под асмата“ цели да създаде форум за разкаване на истории на успеха, както и да повиши знанията и уменията за писане на качествени разкази.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ


БЕБЕТА ИЗВЪН ЗДРАВНАТА СИСТЕМА

„Севги – дете, наречено за обич”

Камелия Ковачева, Клуб на НСО – Търговище

От месеци В. сънува натрапчив, кошмарен сън. „Ту сънувам, че ще загубя бебето, ту че това раждане ще ме убие.“
Жената споделя видението си, загледана през прозореца на колата на път за първия си медицински преглед в тази седма за нея бременност…

Детското здравеопазване в България е безплатно. То включва всички профилактични прегледи, изследвания и имунизации, които са задължителни при растежа и развитието на детето – от раждането до 18- годишната му възраст. Това право е гарантирано от държавата.

Безплатно ли е обаче пренаталното детско здраве, здравето в утробата на майката? Или, философски попитано: „Децата деца ли са преди да се родят?“ и „Имат ли право на безплатно здравеопазване преди първата си глътка въздух?“

Въпросите звучат парадоксално през 2016 година, когато само в Youtube могат да се намерят десетки филми и клипове, посветени на емоционалното развитие, и дори образованието и възпитанието на бебето още преди да се роди. За съжаление засега казусът е наистина в полето на философските, а не на юридическите разсъждения. А простият отговор на горните въпроси се оказва „Не“.

И докато има майки, които могат да си позволят здраве за децата си преди раждането, има и такива, които не успяват. Сега ще ви разкажа за една от тях. Бременна жена, която нямаше възможност нито да плати здравните си осигуровки, нито да ползва платена женска консултация. И затова не можеше да отиде на лекар и да си направи изследвания по време на бременността. И за нейното бебе, което се разви и порасна извън здравната система. А после се роди.

Срещнах 38-годишната В. Р. през април 2016 година. Бременна в шестия месец, здравнонеосигурена. За нас от Клуба на НСО и за възможността да й помогнем с безплатни гинекологични прегледи и изследвания й беше разказала общностната ни медиаторка. Въпреки, че не ни познаваше добре, В. беше решила да ни се довери. Нямаше пари и друга възможност да провери дали всичко с нея и бебето е наред.

В деня на първата ни среща я взех от центъра на селото, в което живее. Почти в мълчание потеглихме към болницата в Търговище. Изглеждаше спретната жена, бедна. Загледа се през прозореца на колата и почти нищо не попита, нито коя съм, нито къде работя. Опитвах се да я заговоря и да поясня с какво можем да й помогнем. Разказах, че работя за неправителствена организация, че ще я срещнем с лекар, който ще я прегледа и по-нататък ще следи бременността й. Обясних също, че ще направим изследвания, ще купим витамини и лекарства и ще помагаме и след като бебето се роди.

MotherWithBaby

Разпитвах я за бременността. Тя само вяло отговори, че досега не е ходила на гинеколог, но всичко върви нормално. Притеснявал я само повтарящ се лош сън – как това дете ще е нейното нещастие или че няма да може да го роди, независимо от това, че е родила 6 деца досега.
Когато стигнахме в кабинета на лекаря, В. се оживи. Надълго и широко отговаряше на всички въпроси и прие без страх изследванията. Беше нетърпелива да разбере пола на бебето. Тя има 11-годишен син от първия си мъж и 5 момичета (от 4 до 10 години) от втория. Той искал момче и затова опитвали за пореден път. Обмисляли да оставят бебето за осиновяване, ако отново е момиче. Тази мисъл я ужасяваше. Сподели го с всички, сякаш тук, в кабинета, за първи път осъзна, че около нея има хора, които ще й помогнат да задържи детето при себе си.

В. не беше посещавала гинеколог от последното раждане преди 5 години. Нито една от бременностите й не е била проследявана. Нямаше да отиде на лекар и сега, защото няма здравни осигуровки, а прегледите струват пари, които семейството няма. Мъжът й Е. работи като овчар, намира допълнително препитание в строителството, цепи дърва за някой лев отгоре, но парите все не стигат. „Децата ходят на градина и училище, трябват им дрехи, обувки. А и сметките за ток, вода…“ Отскоро са в нова къща и ще трябва да я ремонтират, разказва В.

Още първите изследвания показаха, че жената има остра анемия. Бебето беше разположено седалищно, а при тези показатели едно секцио би означавало огромен риск и за детето, и за майката. Докторът се опита да я стабилизира с лекарства. Няколко седмици по- късно се наложи да я хоспитализира по спешност и се стигна до кръвопреливане.

„Ако В. не беше идвала на прегледи, а бе постъпила в болница направо при раждането, което е практика при много от бедните здравнонеосигурени жени, как щяхме да знаем в какво състояние е? Изходът можеше да е фатален!“, коментираха лекари. При срещите с В. и с други жени, с които работим, медицинските специалисти често напомняха колко е важно проследяването на една бременност. Без грижа през този период се създават предпоставки за редица опасности за бебето и майката като риск от загуба на плода, опасност бебето да се роди с физически и/или умствени увреждания, фатални последици за родилката.

Това е и огромен стрес за екипа в Родилно отделение. Лекарите работят „на сляпо“ и се борят с рискове, за които носят професионална отговорност. По думите им, само за година в Търговищката болница за раждане постъпват над 100 жени, които нито веднъж не са посетили гинеколог по време на бременността. Средно на всеки 3 – 4 дни израждат жена без нито едно изследване, което да покаже здравословното й състояние. „Може да има хепатит, СПИН, инфекции… Не знаем нищо, ако не е изследвана, дори кръвна група, ако се наложи кръвопреливане. Докато й излязат резултатите, тя може и вече да е родила“, коментира акушер- гинеколог.

ЗА СРАВНЕНИЕ:
Здравноосигурените жени в България имат право на безплатно проследяване на бременността от акушер-гинеколог. В цифри това са около 9 консултации със специалист – по една всеки месец от третия до осмия месец на бременността (12 – 34 гестационна седмица), и след това на всеки 2 седмици до термина. Имат право и на три безплатни ултразвука, както и на всички необходими изследвания, гарантиращи здравето на детето и майката.

Държавата е направила първата стъпка в подкрепа на тези жени с предвидените в Наредба 26 на Министерство на здравеопазването един безплатен преглед и изследвания за всяка здравнонеосигурена бременна жена. Нашата и лекарската практика показват обаче, че тази, макар и несъмнена, грижа е крайно недостатъчна. Другият проблем е, че Наредбата се познава слабо и от лекари, и от пациенти в Търговище и често те не се възползват от нея.

Лошият сън на В. се оказа шесто чувство. Кошмарът беше сигнал, че бременността има нужда от лекарско внимание. В. имаше късмет да срещне подкрепата на хора, които имат възможност да й помогнат и да дадат шанс на детето й да се роди здраво. Шанс, който други не получават.

Всички деца имат право на равен старт в живота, на здраве и семейство. Но не всички родители могат да си го позволят. Тъжно е, когато именно здравето, при това на на едно бебе, зависи от пари.
Но не парите промениха живота на В. и семейството й. Бебето се роди живо и здраво с помощта на нищожни средства. Промени го една щипка вяра, че има някой, който да застане до тях и да им помогне да намерят верния път. В случая това бяхме ние.

Севги се роди в края на юни. Момиче. Наречена е обич, а майка й казва, че нейното появяване е донесло нов живот за цялото семейство. „Дадохте ни надежда, показахте ни, че и ние сме хора, че някой го е грижа и за нас“, щастливо се усмихва В.

FullWidth

Всеки месец ги посещаваме с акушерка в дома им. Семейството живее бедно – майка, баща, деца и бебе в две стаи, но и дума не дават да се изрече за осиновяване. „Отгледали сме шест деца, че още едно ли няма!“, заявява бащата, който дори не иска да си спомня как замалко да си навлекат грях и да се откажат от детето си. „Немотията, немотията е страшно нещо!“, казва той и често ни благодари, че сме запазили семейството му цяло.

Не правят планове за повече деца. В. иска да си постави спирала и ни помоли да помогнем за същото и на още една майка. Сред жените в селото битувал страх от този метод на контрацепция, но доверието в нас и убеждението, че сме хора, които помагат искрено и няма да ги подведат, разпръсна колебанията им.

Само за няколко месеца от недоверчива, отчаяна жена В. се превърна в майка с мечти за децата си. Голяма част от жителите на селото общуват трудно на български език. Иска й се децата й да ходят на училище в града, където според нея ще получат по-добро образование. Екипът ни обеща да съдейства. Клубът на НСО подготвя нов проект за срещи с деца от селото, където ще играем и учим и така ще им помагаме да усвояват по-добре учебния материал на български език. Момичетата на В. вече нямат търпение и всеки път ни разказват как се подготвят с книжки за оцветяване и игри.

Вярна се оказва мъдростта, че всяка спънка в човешкия живот е една перспектива. Идването на Севги се превърна от лош сън в начало на съвършено нов живот за семейството й. Живот, който те си бяха начертали и сами, трябваше им само кураж да го поискат. Срещата ни с тях пък ни накара още един път да повярваме в смисъла на това, което правим в работата си.

Защото и житото, и плевелът се раждат от зрънце, но от нас зависи с какво ще засеем земите си.

ThroughTheGrapevine-footer