От векове насам, под сладката сянка на асмата са се събирали семейства и приятели, и са си разказвали истории и предавали легенди. Историите ни помагат да научим нови неща; те засилват принципите ни, укрепват ценностите ни, и променят начина ни на мислене и поведение. Разказът също е един от най-мощните инструменти, които лидерите на социална промяна могат да използват, за да постигнат целите на организацията си.
Програма „Под асмата“ цели да създаде форум за разкаване на истории на успеха, както и да повиши знанията и уменията за писане на качествени разкази.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ


Дошло е времето да уча в България

Олег Комсалов, „Фонд за превенция на престъпността ИГА“

„Избрах България заради корените, историята ни и стиховете на поетите ни. Заради добротата на хората и болката в очите им. Избрах България заради възможността за равен старт на детето ми и добрите професионалисти в образователната ни система.“

Борис Томанов от Костандово е необикновен човек. Така смятат съседите му в ромския квартал на малкото градче в община Ракитово, които често го питат не му ли липсва безпроблемното ежедневие на финансово стабилния живот в Португалия. 33-годишният мъж спокойно отговаря, че завръщането у дома е най-разумното решение, което семейството му някога е вземало. За петте години в странство успява да постигне емигранстката си мечта – доходна и престижна работа, спретната двуетажна къща и автомобил. „Предстоеше обаче единствената ми тогава дъщеря да посещава местната детска градина в градчето, в което живеехме“, започва разказа си Борис. Неочаквано дори за близките си, през лятото на 2012 със съпругата му Ани и малката Мая се завръщат в България.

„Исках Мая да посещава детска градина у дома, защото според мен първите години в живота на детето са най-важни, те са основата за успех в живота. Ранното детско образование е най-силният инструмент за преодоляване на неравенствата и подсигуряване на възможности за децата да развият своя потенциал. Виждах как моите племенници и дъщеря ми не могат да намерят своята среда, просто ние винаги щяхме да бъдем чужденци. Децата ни винаги щяха да бъдат подтиснати и неразбрани, различни от останалите, с които общуваха в квартала ни в Португалия“, обяснява причините за решението си Борис.

След завръщането си в родното Костандово двамата с Ани отварят малък хранителен магазин и кафене в квартала. Мая започва да посещава местната детска градина ЦДГ “Славейче”, а сега е вече второкласничка и пълна отличничка в ОУ „Неофит Рилски“ в Костандово. Учителите са безкрайно доволни от нея и не спират да я хвалят и подкрепят. „Мая има и по-малка сестричка и семейството ни  иска тя да последва стъпките на кака си като навърши три години“, казва Борис и загрижено допълва: “Това от което ме боли най-много е, че бедността и културните различия са основните причини много деца в квартала да останат без образование. Децата от бедни семейства не винаги могат да получат дори начално образование, тъй като родителите им не могат да осигурят учебници или облекло за децата си. Тук има толкова много умни деца, които по различни обективни причини не посещават детска градина или училище. Защото родителите им нямат никакви материални възможности, неграмотни и неуки са. Не разбират ползите от ранното детско образование и ги обричат на невежество. Много общности в различни страни, в които съм работил, знаейки за това какви възможности дава образованието,  сами започват да събират средства, за да построят училище, така че и техните деца да могат да се научат да четат и пишат“, разказва завърналият се емигрант.

Съпругата му споделя и своя опит в Португалия: “Ходих на интервю за работа там и първото, което ни попитаха, беше дали имаме ли образование.“

Ани също се е върнала в училище, за да завърши вечерно средното си образование. „Баща ми има висше образование и ни казваше, че ако трябва роб ще станe, но ще ни изучи. Решението да се върнем беше взето и от двамата, защото искахме нашето дете да учи нашата азбука, тук мога да й отделям време и да учим заедно. В чужбина си като робот, нямаш време за нищо. Искам детето ми да учи, да завърши и да има професия, за да може да си подреди живота сама. Ние трябва да променим мисленето си, може да сме роми, но това няма значение, всички сми хора на този свят. Много е важна средата и семейството трябва да възпитава в това децата да учат и да вземат живота си в ръце. Тук момичета от квартала завършиха висше образование в Благоевград, знаят западни езици, а някои от тях заминаха за Англия и се реализираха там. Искам и моите деца да успеят в живота и ще направя всичко, за да ги изуча, ако трябва пак ще отида да работя в чужбина, но те ще се изучат в България. Жал ми е за децата в чужбина, не знаят да пишат и да смятат, не всичко е пари в този живот“, приключва с въздишка разказа си Ани.

Малката Мая споделя, че в Португалия й е харесало, но тук се чувства много по-щастлива, защото е у дома, сред приятелите и любимите си хора. Обича да ходи на училище – пълна отличничка е, с еднаква лекота се справя и по математика, и по български език. С майка си пишат домашни заедно. „Мечтая да стана фризьорка, но има време – докато порасна, това може да се промени. За да мечтае за каквато и да е професия, човек трябва да не спира да се образова, това е единствения път към успеха във всяко едно начинание“, мъдро заключава вторкласничката.

„Всеки човек има право на образование и трябва да има възможност да ходи на училище, защото образованието поставя основата на всичко, което човек иска да постигне, за да промени своя живот към по-добро“, кима утвърдително и Борис и добавя, че обучението е важно не само за индивидуалното бъдеще на самите деца, но и за обществото, в което те са граждани. „Образованието на децата днес означава, че утре държавата, в която те живеят, ще има възможност да се развива по-добре, защото нейните граждани ще бъдат по-знаещи, можещи и конкурентни на пазара на труда. Винаги се старая да помагам на бедните деца в квартала със закупуване на учебници, тетрадки и други принадлежности, необходими за обучението им. Приветствам това, което правите от Фондация “Фонд за превенция на престъпността ИГА” по Проект “Готови за училище” и мисля, че всички ние трябва да си зададем въпроса какво да прави държавата за децата на бедните  или сираците, които не могат да си позволят да посещават детски градини и училища. Май те ще са осъдени да станат крадци, просяци и да бъдат в тежест на всички. Нашият град е малък и всички в квартала знаят защо съм се завърнал в България; много хора ме подкрепят, други не ме разбират. Но ако трябва да се изправя пред същата дилема, пак бих постъпил по този начин и никога, никога не бих съжалявал за това решение. Това не е жертва от моя страна, а инвестиция в бъдещето“, категоричен е бащата на Мая.

Историята на семейството на Борис Томанов ме развълнува и вдъхнови, въпреки че работя в неправителствения сектор от много години и съм виждал какво ли не! Тя ми показа, че човек винаги има право на избор да научи децата си как да мислят, как да учат, как да се развиват социално, емоционално, морално.

Родителите са първите и постоянни учители на детето. Те играят изключителна роля в образованието на наследниците си. Семейното учене е мощен инструмент да се стигне до някои от най-уязвимите групи в нашето общество. То има потенциала да промени нагласите към образованието и да помогне за изграждането на силни местни общности, които да бъдат част от учебния процес. Но преди това да се случи, е необходимо да се осъзнае колко важно е дейното участие на родителите в образованието и живота на техните деца.

Всъщност, нещата могат да се погледнат и от обратната страна: недопускането на родителите да участват в образователния процес, прекъсването на връзката между дома и училището, липсата на диалог със семействата по важни въпроси, отнасящи се до развитието на децата им и неумението да се търсят решения с обща полза води след себе си редица негативни последствия, на които сме свидетели в последните години. Младежи, които изпадат от училище, посягат към наркотици или стават жертва на други зависимости и на трафик на хора, тийнейджърска агресия, прояви на насилие, престъпност, изоставени в социални домове деца… списъкът е дълъг и труден за четене.

Много от тези проблеми биха могли да се овладеят, ако семействата са подпомагани да отглеждат и възпитават децата си, ако са приобщени към образователния процес и на тях се гледа като на партньори в него. Достатъчно е училищните власти да разработят политики за въвличане на родителите, а учителите да намират начини да контактуват по-активно с тях и да ги приобщават към училищния живот. Родителите също трябва да осъзнаят незаменимата си роля в образованието на своите деца и да настояват за по-осезателно участие, вместо да оставят решенията и отговорността изцяло в ръцете на детското или учебно заведение. Когато подобни практики се развият на местно ниво, без съмнение и държавната политика ще откликне на нуждата от подкрепа.