Патронажната грижа подобрява и семейното планиране

Патронажната грижа, наред с много други липсващи в страната ни механизми като образователния компонент в училище, е един от начините за подобряване на сексуалното и репродуктивно здраве. Това се нареди сред основните акценти на конференция, организирана по повод Международния ден на жената 8 март от Френския институт в България. На събитието „Заедно за женско здраве“ взеха участие посланици от ЕС, евродепутати, представители от Европейския парламентарен форум, както и от НПО сектора в България.

Фондация „Тръст за социална алтернатива“, която също е сред съорганизаторите на конференцията, представи патронажната си услуга за уязвими млади майки и техните деца през призмата на достъпа до здравни грижи, свързани със семейното планиране и сексуалното здраве. „Седем процента от всички раждания на майки под 20 години в Европейския съюз са в България. Всяка 10-та родилка у нас е тийнейджърка“, подчерта Мария Евгениева – клиничен лидер на услугата „Заедно здраво бебе, здраво бъдеще“, която подкрепя именно бременни момичета под 22 г., ставащи майки за първи път. Наред с нуждата от патронажна грижа, особено за „малките“ уязвими майки, тя посочи и липсата на Национална програма за сексуално и репродуктивно здраве, както и необходимостта от включване на контрацепцията в стандартния здравноосигурителен пакет у нас.

Картината на достъпа до контрацепция в Европа е много неравномерна, подчертаха от Европейския парламентарен форум. Според данните за тази година най-добра е ситуацията в Белгия, Великобритания и Франция, България е в средните нива  с 55% достъп, а най-лоши са показателите в Полша. Колкото по-висок е достъпът до модерни контрацептиви в държавите, толкова по-висока е раждаемостта, подчертаха експертите, развенчавайки един от митовете в тази посока. Това се дължи на спокойствието сред жените да планират кога е най-подходящият момент да станат родители.

Според СЗО женското здраве трябва да е основен приоритет на българските власти, тъй като проблем се забелязва и в други ключови области, онагледени с цифри така:

  • Българските жени живеят средно с 15 г. по-малко от връстничките си в ЕС (заради големия брой хронични заболявания и високите нива на пушене, включително и на електронни цигари);
  • Процентът на пушещите момичета в България е най-висок в целия ЕС (което е не само здравен, но и проблем на националната сигурност заради демографската криза у нас);
  • С 30% са скочили случаите на психични проблеми сред българските жени в последните 2 години;
  • Едва 15% от момичетата у нас се ваксинират срещу рак на шийката на матката (в други държави като Австралия този процент е 100% и заболяването там е изкоренено)
  • Средно 2 български жени на месец умират от ръката на съпруга си.

Участниците в конференцията се съгласиха с нуждата от изготвяне на обща позиция и мобилизация за промяна на политиките, свързани със сексуалното и репродуктивно здраве. Единно становище с препоръки ще бъде изработено и внесено в здравната комисия на Народното събрание, както и в Министерство на здравеопазването.