СТАНОВИЩЕ

На Фондация „Тръст за социална алтернатива“

Относно: Законопроект за предучилищното и училищното образование от 21.11.2014г.

Гарантиран достъп до предучилищно образование

Подкрепяме текста на проектозакона, който задължава държавата и общините да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и в групите за задължително предучилищно образование (за 5- и 6-годишни деца).

От началото на учебната 2014/2015г. близо 240 детски градини от цялата страна участват в проект за повишаване на обхвата и посещаемостта на деца от уязвими общности.  На база на текущото изпълнение на проекта можем да твърдим, че основната бариера пред равния достъп и приобщаването на децата от семейства с ниски доходи в задължителното предучилищно образование са таксите в детските градини. Липсата на такси за обучението и безплатното ползване на материалната база, които се осигуряват със средства от държавния бюджет, не е достатъчна гаранция за осигуряване на равен достъп. За много от децата, живеещи в уязвими общности, таксата, определена от общините според Закона за местните данъци и такси и дължима от родителите, е основната причина за неучастие. Според данни от Световната банка обхватът на тези деца в предучилищно образование е по-нисък спрямо останалото население, а същевременно те биха имали най-голяма полза от участието си в ранно образование. Повишаване на участието на бедни и уязвими деца в ранно образователни услуги има доказано дългосрочно и значително въздействие върху образователните резултати и житейско развитие. Според носителя на Нобелова награда Джеймс Хекман в полза на икономиката е да има изравняване на образователните възможности, тъй като неразвитият човешки потенциал я натоварва с неконкурентноспособна работна ръка. Както Хекман, така и други учени твърдят, че всеки долар, инвестиран във висококачествено образование в ранна детска възраст, произвежда годишно между 7% и 10% възвращаемост на инвестицията.

Също така, вече има няколко решения на Върховния административен съд, които отменят таксите в подготвителните групи в детските градини поради задължителния характер на предучилищното образование. Последното решение е от ноември 2014 г. срещу община Добрич.

Друга основна бариера е липсата на образователни институции или достатъчно места в тях в голям брой от населените места.  Само в много малка част от случаите се осигурява транспорт до най-близката детска градина или училище.

Нашата препоръка е общините и държавата да бъдат задължени да осигурят безплатен достъп до предучилищното образование за всички деца на 5 и 6-годишна възраст, независимо от тяхното местоживеене или социален статус.

За тази цел е необходимо:

–          Разкриване на достатъчен брой подготвителни групи в детските градини и училищата;

–          Премахване на таксите в детските градини за групите, в които се обучават 5- и 6-годишни деца;

–          При липса на училища или детски градини, които да обхванат всички деца в задължителното предучилищно образование или липса на осигурен транспорт до най-близката детска градина или училище, разрешаване на приложение на облекчен държавен образователен стандарт за физическата среда на детските градини, който да позволява разкриване на филиали на детските градини в налични помещения в общността.

За да се преодолеят негативите в развитието на децата, живеещи в бедност, общините следва да осигурят безплатен достъп до ранно образование на всички деца на 3- и 4-годишна възраст от семейства с нисък социален статус, независимо от тяхното местоживеене.

За тази цел е необходимо:

–          Разкриване на достатъчен брой групи в детските градини;

–          Премахване на таксите в детските градини за децата от семейства с нисък социален статус;

–          Осигуряване на безплатни учебни помагала за децата;

–          При липса на училища или детски градини, които да обхванат всички деца в задължителното предучилищно образование или липса на осигурен транспорт до най-близката детска градина или училище, разрешаване на приложение на облекчен държавен образователен стандарт за физическата среда на детските градини, който да позволява разкриване на филиали на детските градини в налични помещения в общността.

Ранно образование за деца-билингви

Детските градини и училищата, в които се обучават деца-билингви, следва да осигурят образователни материали и допълнително обучение на педагогическите си кадри в подкрепа на приложението на методика за преподаване на деца, чийто майчин език е различен от българския. Това включва и обучението на учениците-билингви от I до IV клас, които срещат затруднения с усвояването на учебния материал в началния и прогимназиалния етап на обучение и са в по-висок риск да отпаднат от образователния процес.

По-добър достъп до средно образование

ТСА подкрепя основния принцип на законопроекта за подобряване достъпа до образование и приобщаване на всяко дете, независимо от социалното положение на семейството и етническия произход. Ние приветстваме предоставянето на целодневна организация на учебния ден и обяд за учениците от I до VII клас; транспорт за учениците, посещаващи средищни училища; подобрени възможности за обучение във вечерна, задочна, самостоятелна, дистанционна и дуална форма на обучение; валидиране на компетентности, както и други мерки за приобщаване и подобряване качеството на образованието.

Смятаме обаче, че законът следва да обърне повече внимание на мерките за продължаване на образованието в гимназиален етап на младежите от семейства в неравностойно положение и особено на тези от ромски произход. Едва 15% от младежите от ромски произход на възраст от 18 до 24 години имат завършено средно образование.[1] Повишаването на броя на младежите, които завършват средно образование, ще спомогне за тяхната реализация и за икономиката на България: роми, които завършват средно образование, имат перспективата да печелят 83% повече от техните връстници, които са с основно образование.[2]

Причините за ранното отпадане от училище са комплексни, но искаме да обърнем внимание на два основни фактора, поради които много от учениците не продължават училище след VIII клас:  липса на грамотност и финансова нужда.

Липсата на грамотност води до ранно отпадане на учениците в 5-8 клас

Петнадесет на сто от ромите на възраст над 16 г. отговарят отрицателно на въпроса дали могат да четат и пишат.[3] Обаче процентът на функционална неграмотност е значително по-висок: 39% от учениците в България на 15-годишна възраст са функционално неграмотни по четене, което означава, че не могат да разбират и анализират прочетеното, според изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.[4] Резултатите от 2012 на PISA също показват, че учениците, които говорят в дома си на език, различен от българския, са изостанали с цели три години по четене от връстниците, които говорят български език вкъщи.

В законопроекта се предвижда учениците от I до IV клас включително да преминават в по-горен клас без повтаряне на класа и без поправителни изпити, включително учениците от IV клас с годишна оценка „слаб (2)“ по учебен предмет.  Според нас преминаването в по-горен клас без поправителни изпити допринася за ниската грамотност на учениците, чийто майчин език не е български. Учениците, които не са усвоили българския език в началния етап, имат сериозни затруднения с усвояването на материала в V – VIII клас и имат много малък шанс да завършат основно образование и да продължат в гимназиална степен.

Смятаме, че е необходимо да се предвиди в закона учениците от IV клас с годишна оценка „слаб (2)“ по български език и литература да се явяват на поправителен изпит и повтарят класа, ако не са положили успешно поправителния изпит.

Бедността е пречка за продължаване на образованието в гимназиална степен

Финансовата пречка включва нуждата да работят, за да издържат семействата си или да се грижат за по-малки от тях, както и липсата на средства за посещение на училище, или по-точно, учебници и транспорт. Транспортът е от изключително значение за учениците от селата и малките населени места, които посещават училище в друго населено място, тъй като няма училище в тяхното населено място. Това се отнася както за ромите, така и за другите младежи. Като цяло за България само 40% от живеещите в селата имат завършено средно образование.[5]

Опитът на Фондация „Тръст за социална алтернатива“ показва, че финансовата бариера може да бъде преодоляна посредством предоставяне на учебници и транспорт на ромски ученици в гимназиална степен. Програмата „Равен шанс: достъп до средно образование“ на Фондация „Тръст за социална алтернатива“ в момента работи с 13 партньорски организации, които подкрепят около 330 ученици в IX – XII клас, предимно от ромски произход, като им предоставя учебници и ученически карти за транспорт, и мотивационна подкрепа за завършване на средно образование. Критериите за участие в програмата са доказана финансова нужда, необходимост от транспорт до училище, и мотивация за завършване на средно образование. Отпадналите ученици от програмата за предишните три учебни години са единици. Деветдесет и осем на сто от учениците от XII клас, посещавали училище през 2013-2014 г., успешно получиха дипломи за средно образование. Нашите бенефициенти споделят, че без оказаната им подкрепа не биха могли да продължат образованието си.

Предоставяне на учебници и транспорт на всеки ученик до XII клас

Вярваме, че реален достъп до образование означава премахване на финансовите бариери и това може да стане посредством новия закон. Във връзка с това предлагаме:

  • Предоставяне на учебници за безвъзмездно ползване на всеки ученик до XII клас включително, независимо от възрастта, етапа, вида училище, или формата на обучение.
  • Осигуряване на транспорт до училище (организиран или чрез предоставяне на ученически карти) за всеки ученик до XII клас включително, независимо от възрастта, етапа, вида училище, или формата на обучение.

Менторство за учениците в риск

Нашият опит също показва, че преходът от VIII към IX клас е критичен за учениците от ромски произход и/или тези от малки населени места, както поради социално-икономически причини, така и поради новата социалн а среда и значително по-високите образователни изисквания в гимназиалната степен. Подобен вид практики за работа с ромски младежи се изпробват в съседни страни, включително в Македония и Румъния. С оглед на това предлагаме:

  • Възможности за менторство / наставничество за младежи от ромски произход и/или в риск от отпадане от образованието.

В допълнение бихме искали да обърнем внимание на нуждата да се направи анализ на въздействието върху образованието на ромските ученици и на тези в малките населени места в резултат на въвеждането на две степени на гимназиално обучение. От една страна, това би допринесло за обучение на учениците до X клас в тяхното населено място, където има възможност за това. От друга страна, двете степени на образование може да доведат до по-голям брой младежи с образование едва до VII клас или до X клас, съответно, ако в населеното място няма друго училище. Резултатът би бил допълнително ограничаване на възможностите за реализация на ромското население на пазара на труда.

Безплатен и реален достъп до предучилищно образование и училищно образование, както и методики за работа с деца-билингви от предучилищна и ранна училищна възраст и менторство за ученици в гимназиален етап, биха дали възможност на всяко дете да развие своя потенциал.



[1] European Union Agency for Fundamental Rights. “Roma Survey – Data in Focus. Education: the Situation of Roma in 11 Member States”, 2014, http://fra.europa.eu/sites/default/files/fra-2014_roma-survey_education_tk0113748enc.pdf

[2] The World Bank. “Economic Costs of Roma Exclusion”, 2010. http://go.worldbank.org/G1EL5HZ8S0

[3] European Union Agency for Fundamental Rights. “Roma Survey – Data in Focus. Education: the Situation of Roma in 11 Member States”, 2014

[4] Gortazar, L., Herrera-Sosa, K., Kutner, D., et al. “How can Bulgaria improve its education system?: an analysis of PISA 2012 and past results.” 2014, http://documents.worldbank.org/curated/en/2014/09/20289139/can-bulgaria-improve-education-system-analysis-pisa-2012-past-results

[5] Национален статистически институт. „Преброяване 2011: Окончателни данни“, 2011.